пн 25 май, 2009
Онзи ден се прибирам в Пловдив и, стоейки пред монитора, установих, че ми е мъчно за ‘говедата’ (любовно наименование на бившите ми съученици). Та врътнах един-два-три телефона и заедно с Шумара надъхахме някои от говедата за кръчмица.
Вечерта, 20:30, събираме се ние в знаменития вече „Хоремак“ и се почва едно хубаво, доволни пиене. Та пием си ние и уж всичко нормално – понапихме се, ама в реда на нещата – когато ни налегнаха спомени за абитуриентската и за последвалия я Слънчев бряг. И отдаден на спомени аз изтърсвам ни в клин, ни в ръкав:
- Аре в Бургас ве.
На говедата им трябваше малко и хоп, след петнайсет минути пътувахме дружно, пияни и весели за гарата.
Взехме една бутилка мента и две бутилки бира за допълнителна подкрепа и се качихме във влака. И тук се случва следното нещо, което, увеярявам ви, уважаеми читателю, ще ме кара и след години да се будя изпотен и изплашен посред нощ.
Данио, този всеизвестен онанист и пройдоха, незнайно откъде домъкна двама пича в нащо купе – да пием уж заедно. Единият, видимо притиснен (по-късно разбрах защо) каза, че отива да търси трева и зачезна. Другият си взе багажа, седна при нас и те така. Аз, вече доста почерпен, продължих да си наливам мента и в един момент се отрязах зверски. Адекватността ми клонеше към нула. Почувствах остра нужда да се наспя и легнах върху седалките. Момчето което се присъедини към нас легна на отсрещните седалки. В този момент моите съученици ме изоставили с непознатия и отишли в другото купе. Какво гнусно предателство! Недостойни мастурбатори са това, недостойни! Държа да запомните имената им: Данио, Шумара и Иван!
И ако се чудите в какво се състои грехът им, чуйте продължението на историята.
Час и малко след като съучениците ми излезли от купето аз се събуждам и осъзнавам как ръката на другото момче докосва моята някак си лепкаво нежно. Бутнах я долу. След минута-две той отнова я качва и ме докосва. Допуснах, че има навика да се шири на голямо лелго и в съня си не осъзнава какво прави. Ето защо просто се завъртях на другата страна. Педерунгелчето след малко се разбуди и уж отиде до тоалетна, но съм склонен да вярвам, че това беше само повод да смени позата си. Връщайки се (и мислейки, че спя) той си събу обувките и сложи краката си от моята страна на седалката така че да се докосват до бедрата ми. Крайно погнусен и с идеята да повърна върху съучениците си излязох и отидох в тяхното купе.
Пристигнахме в Бургас в шест часа сутринта. Бяхме бом-бок, изморени, махмурлии, мръсни, вонящи. Все пак отидохме до плажа, направихме 2-3 снимки, изядохме по една баничка. Пихме по едно кафе и айде – пак на гарата. Жив ташак майна.
Равносметката беше следната:
Пътувах 10 часа в гнусното БДЖ, а стоях 3 часа в Бургас.
За 37 часа общо спах 2 и половина. И то във влак.
Прибрах се мръсен и вонящ.
Почти ме изнасили педал.
Изводът е следният:
Повече такива тъпни няма да правя.
ГГ says:
ГГ ГГ ГГ