чт 30 окт, 2008
„Булгар! Булгар!“ на пешеходна пътека
Коментари (1) Публикувано в: ПреживелициЕтикети: българско, градски транспорт, улично движение
Сега искам да ви разкажа една много българска история, случила ми се преди няма пет-шест минути.
Слизам си аз от 204. Ама се случи така, че макар да бяхме едва 12 часа наобед слязохме достойно количество хуманоиди – към 10-15 парцала. Жилищните блоковете се намират на отсрещната страна на шосето и, съвсем логично, трябваше да го преминем. Обаче то едно задръстване, то едно чудо.. ама само в дясното платно. Чакат си хората ред да излязат на Цариградско. В лявото обаче си минават колите съвсем спокойно, нормално, с приемливата скорост за що-годе оживено място 30-40 км/ч.
И тъй. На 7-8 метра от спирката има пешеходна пътека със светофар. Първата проява на българското беше, че половината от слезлите ги домързя да изминат това огромно разстояние и прецапаха улицата директно, без да се съобразяват с каквито и да било законови и логични норми. Признавам си – за малко и аз да се причисля към тези люде. Ама нещо в главата ми проскърца и си казах: „Ей го де е светофара!“
Отивам там, около 6-7 души сме. А той светофарът е с копче – натискаш и чакаш зеленото. Та отиде ми ти един господин до копчето, с церемониален жест, едва ли не, го натисна, погледна важно, важно към все още червения за пешеходци светофар и с бодра крачка се опъти към отсрещния тротоар. Уважемият читател знае, че след като натиснеш копченцето трябва да изчакаш поне 20-на секунди за да дойде твоят ред на преминаване. Да, ама не. Ние сме от България! Натискаш и бързаш да преминеш докато е червено. Пък и нали сме си стадо, като видяхме, че господинът потегли – айде и ние всички след него.
Но най-българското тепърва предстоеше. Една кола от лявата лента, естествено на зелено, искаше да премине, но шофьорът, горкият, беше принуден да намали доста сериозно скоростта заради нашата овча постъпка. Аз обаче, знаейки, че и той е българин като нас, се спрях по средата на шосето и му „дадох път“, демек оставих си го да мине на зелено човечеца. Една достолепна гражданка (яка, здрава и космата българка) също се спря до мен. И поглеждайки червеното за пешеходци се развика към преминалата вече другарка:
- Мимеееееее, внимавай, че тоя иска да ни сгази на червено!
Когато в крайна сметка всичките овце преминахме улицата се обърнах и погледнах светофара. В този момент той светна зелено за пешеходци и всички коли спряха за да изчакат да премине.. никой.
Димитър Панов says:
Такива заслужават да ги блъскат. Много пъти.
Докато се научат да пресичат само на зелено. :-)