За първи път в живота си се отказах от книга след втората прочетена страница. И не защото книгата е глупава. О, напротив, убеден съм в гениалността й и филмовата адаптация на Кубрик е доказателство за това. Отврати ме друго. Преводът на г-жа Мариана Мелнишка.
Отврат! Пълно безумие! Престъпление към романа.. Не може да се превежда така, просто не може.. Един преводач носи отговорност и пред читателя, и пред автора.
Толкова съм ядосан, че дори не знам какво да напиша. Ще си направя обаче труда да препиша първите няколко абзаца да видите за какво иде реч..

“
- И кво ще правим сега, а?
Бяхме аз, тоест Алекс, и моите трима друзя, тоест Пьотр, Джорджи и Смотания Дим, заседнали в милкбара Корова, докато си блъскахме мозъците какво да правим в тая шибана зимна вечер, дарк като в тунел и холодна, само че суха. Корова милкбар беше местечко, където сервираха молоко плюс, ама вие, братлета мои, може и да не си спомняте какви бяха тия барове, че нали напоследък нещата се чейнджат с такава скорост, та всеки бърза да забрави, пък и кой ти вече да чете газети. Там значи се пиеше стронг молоко. Нямаха лайсънс за алкохол, но законът още не ги спираше да пробутват ония новите химични гадости и да ги сипват в кравето молоко, тъй че като ги изгълташ я с vellocet или synthemesc, я с drencrom или две-три други синтетики, за петнайсет минути ти става толкова хорошо, все едно те носи сам Год и всичките му Светии и Ангели, а мозгът ти го прорязват мълнии. Или си цокаш онова режещо мляко, както му викаха тогава, и усещаш как сам се точиш за някъв дърти трик двайсет към един… Ей така се черпехме оная вечер, от която започвам сейчас май стори.
Покетите ни бяха пълни с денги, та нямаше нужда да крадваме още кеш, като фраснем някой дедик в тъмното и докато смотрим как плува в блъд, да броим плячката и да делим на четири, нито пък да прилагаме шокова терапия на някоя дърта проскубана пуйка в магазинчето й, после хо-хо-хо да се ометем с мангизите й. Защото, както се казва, кинтите не са всьо.“

Може би това всичко е направено с желанието стила на Бърджес да стане по-разбираем, по-близък до българския читател. Ама толкова ли нямаше кой да го прочете този превод преди да го отпечатат? Или всички са казали, че е пърфект? о.0

Искрено хоупвам за две неща:
1. Мариана Мелнишка да рийдне май пост и да фийлне колко съм й ядосан.
2. Онли на мен да ми се струва, че преводът е биг шит.