Веселин Божков

Бил съм на 4 или на 5 годинки. Тогава живеехме в Малко Белово, което се води квартал на гр. Белово, ама да ви кажа под сурдинка никакъв квартал не е. Баш селце си е.
В двора на къщата си гледахме всякакви животинки – кокошки, кози и ярета, прасенце, имаше по едно време и зайци. Разбира се и мисирки. Чувствам, че някои от вас може би няма да са запознати с изгледа на това животно – мисирката, та затуй ви прилагам и снимка:

И не, не се плашете. Мисирките далеч не са толкова страшни, колкото изглеждат. Те са просто глупави. Ама аз май съм по-глупав и от тях..
Малките мисирчета по Белово им казват бибета. Че кой от долната махала на Малко Белово не е чувал вечер, редом с песента на щурците, Петрана Лудата с леко истеричен, но силно грижовен глас да се кара на своите малки бибенца „Би, би, би! Би, би, бию!“
Но много се отплеснах..
Денят предполагам е бил хубав, слънчев и топъл. Дядо може би тъкмо е полял градината и краставичките и доматките са се чувствали достатъчно охладено смели за да показват средни пръсти на жаркото слънце. Всичко това обаче няма никакво значение, защото аз съм на пет и съм решил да пикая. А нима има по-добро място за пикаене от съда с вода на бибетата?
Представете си следната картина – босоного лапе е подало чучурче през оградата, зад която се намират малки, надути мисирчета и с точността на финландски снайперист през Втората световна война цели съда с водата. Тази операция, предполагам, би завършила доста леко, но за сметка на това не бих я помнил толкова дълго, ако не беше То. Едно малко, любопитно мисирче, с весели, игриви и безкрайно тъпи очички. Та този немирник беше вперил поглед в привидното на червейче мое пишле. Е, уважаеми читателю, това бибе реши да провери дали туй червейче става за ядене.
О, болка! O, плач!
И до ден днешен се будя нощем с вик, целият изпотен и не мога и не мога да изтръгна от съзнанието си образа на това демонско изчадие, на това.. това.. мисирче!

Онзи ден бяхме на изпит. А след изпита – на кръчмокафене.

Та останахме в кръчмокафенето, което всъщност е една бирария, аз, Кучката и Ангата. И Ангата с един такъв укорителен тон ни пита:

- А какво стана с вашите реклами? Няма ли да седнете най-накрая да измислите нещо!?

И се почна една полемика..

Но отворихме вестник „Класа“, а на една от вътрешните страници имаше класация за десетте най-странни партии. И Кучката казва:

- Аре си направим партия на пчеличките?

Аз, очевидно несъгласен с това „пчелички“ отговарям:

- А що не на канарчетата?

Та продължи се спорът. Един такъв – безсмислен. Абе типична атмосфера за едно кръчмокафене, което всъщност е бирария. В един момент обаче Кучката ме поглежда малко въпросително и изцепва:

- А к’во ще кажеш за фирма, която купува и продава гласове?

Ама че гений е тази наша Кучка! Идеята, както се досеща уважаемият читател, бе посрещната с бурни овации от наша страна. Ангел предложи абревиатурата да е „К.У.Р.“. Все си мисля, че го предложи уж на шега. Но като ги вързахме буквичките в думички и се получи „Купи си Управление Разумно“ всичко беше решено.

И като Ботев и Вапцаров започнахме да записваме върху една салфетка идеите, които ни хрумваха по повод КУР-а. Ентусиазмът ни стигна такива размери, че платихме набързо, излязохме от кръчмокафенето, което всъщност е бирария, и се отправихме към близката стоянка на тахитата.

- Здравейте, към Дружба? – питам аз шофьора, а той само кимва отегчено.

Не бяхме стигнали и до Орлов мост още, когато извадих си извадих телефона и набрах номера на Митака.

- Ало. – вдига той.

- Ало, к’во пра’йш е? – отговарям, питайки аз.

- Ми е, тука съм се прибрал малко в Пазарджик да се видя с нашите.

- М-м-м. С Кучката искаме да те помолим за една голяма услуга.

- Кажи.

- Трябва да дойдеш в София и да помогнеш да направим един КУР.

- Моля?

- Ще правим фирма, която ще купува и продава гласове. Ще се казваме КУР.

- Офф, чай да видя кога имам влак…

Скоро бяхме в Дружба, а Митака вече се тъдък-тъдък-ваше във влака.

Взехме си по 20 литра Ред Бул и 100 литра кола и седнахме да избистряме концепцията.

Няма да занимавам читателя повече със скучната предистория, но за сметка на това ще му покажа вече готовата продукция:

1. Брошурка (външната страна)

2.

Брошурка (вътрешна страна)

3.

Плакат

4.

Клипче

На няколко пъти си мисля, че всякакви политически анализи, особено от профан като мен, са изключително безсмислени, защото всичко извън определението „цирк“ излиза от рамките на адекватното и може да стане дори обект на присмех. Ето защо никакви анализи няма да правя, да си таковат таковата всички. Ще ви разкажа обаче как ме изментиха по ******ийски! Всъщност истината е, че аз сам се изментих, на всичкото отгоре изментих и други трима души.

Да, става дума за евроизборите вчера. Бях решил да гласувам с презумпцията, че гласувам не за някого, а против някого. Против Доган. Като гласуването ми против ДПС не включваше по никакъв начин вот за НДСВ.

Да, ама..

До мен, както и до много млади хора, достигна информацията, че Меглена Кунева, лидер на листата на НДСВ, няма да успее да влезе в европарламента. След известен размисъл реших, че тя е едно от лицата на българската политическа сцена, на които се доверявам, уважавам и харесвам. Тя е може би единственият български политик, който получи европейско признание. Въобще – публичният образ на Кунева беше почти безупречен за мен. Освен това тя е участник в миналогодишния „Медиен панаир“, организиран от факултета ми, като отзивите за нея бяха предимно положителни. „Слънчев човек“, „интелигентен“, „На всеки въпрос ще отговори, ще даде съвет“ бла – бла… 

В крайна сметка приех кандидатурата й присърце, та дори направих грешата да убедя още трима души да гласуват за нея. 

Първото разочарование дойде, когато разбрах, че от 1-2% подкрепа за НДСВ, недостатъчна за Кунева да бъде избрана, процентите скочиха до 8%. Не заради партията, а заради самата личност Кунева. Т.е. по всяка вероятност вторият от листата Антония Първанова също ще стяга куфарите за Брюксел – облажила се от популярността на Кунева. И тук говорим за някакви си 300-400 гласа разлика с кандидата на Синята коалиция. Толкова мизерна бройка гласове, че моят и този на тримата вербувани от мен гласа са от изключително значение. Аз гласувах за Кунева, не за Първанова. 

Като стана дума – ще направя кратко отклонение за да ви разкажа една история. Получавам във facebook.com „friend suggestion“ от една моя колежка да добавя сред приятелите си профилът на лицето Първанова. От разсеяност и навик видях думата „suggestion“ като „request“. Озадачен защо Първанова (или някой неин ПР) ми е отправил покана за „приятелство“ написах на бързо лично съобщение с желание да се изяснят мотивите за тази постъпка. Беше ми отговорен със „Защото желая да комуникирам с млади хора.“, което ще рече: „Щото искам да се поласкаеш, че съм те аднала в някакъв тъп сайт за „френдче“, да се изкефиш и да пуснеш бюлетинка за мен.“ А тя дори не ме беше аднала, дори човекът, който ми отговори не си направи труда да го провери. Заети хора, разбирам ги. Отврати ме лицето Първанова с това. И в крайна сметка се оказа, че й помагам да се докопа до място в Брюксел. Толкова за това първо разочарование. Сега за второто – най-важното.

Аз, глупакът прост, нито веднъж не си зададох въпроса – защо му е на действащ еврокомисар да става евродепутат? Може би съм решил, че както ще се сформира нов парламент, така ще бъдат избрани и нови комисари? И дори не си направих труда да проверя тази информация. А по очевидни причини не беше публично тръбено (така както беше тръбено за 10 млн. други простотии), че нови комисари няма да има. Демек Кунева трябва да збира между депутатстване и комисарстване. Ми то е ясно каво ще избере! Сега гледах откъс от някаква конференция – същата разправяше как хората я спирали по улиците и й казвали да остане комисар, да продължи да „защитава“ интересите на България (дали България = НДСВ за нея?) и разни подобни глупости, за които, разбира се, не беше говорено преди изборите. Ама сам съм си виновен.

И к’во излиза? 5-6% от гласувалите на изборите или 150 хил. души гласуваха не за НДСВ, а за Меглена Кунева. И тя излъга тези 150 хил. души. Подигра се с тях. 

Ще й пиша писмо, дано го прочете. Почти съм убеден, че тя си дава сметка какво е направила, но искам да го види черно на бяло. И да знае, че за мен тя вече не е никой. Обикновена лъжкиня.

А можеше да се държи достойно. Интересите на партията са над нейните интереси явно. Благодаря ви, г-жо Кунева. Желая ви приятен апетит.