omg - Веселин Божков

Онзи ден бяхме на изпит. А след изпита – на кръчмокафене.

Та останахме в кръчмокафенето, което всъщност е една бирария, аз, Кучката и Ангата. И Ангата с един такъв укорителен тон ни пита:

- А какво стана с вашите реклами? Няма ли да седнете най-накрая да измислите нещо!?

И се почна една полемика..

Но отворихме вестник „Класа“, а на една от вътрешните страници имаше класация за десетте най-странни партии. И Кучката казва:

- Аре си направим партия на пчеличките?

Аз, очевидно несъгласен с това „пчелички“ отговарям:

- А що не на канарчетата?

Та продължи се спорът. Един такъв – безсмислен. Абе типична атмосфера за едно кръчмокафене, което всъщност е бирария. В един момент обаче Кучката ме поглежда малко въпросително и изцепва:

- А к’во ще кажеш за фирма, която купува и продава гласове?

Ама че гений е тази наша Кучка! Идеята, както се досеща уважаемият читател, бе посрещната с бурни овации от наша страна. Ангел предложи абревиатурата да е „К.У.Р.“. Все си мисля, че го предложи уж на шега. Но като ги вързахме буквичките в думички и се получи „Купи си Управление Разумно“ всичко беше решено.

И като Ботев и Вапцаров започнахме да записваме върху една салфетка идеите, които ни хрумваха по повод КУР-а. Ентусиазмът ни стигна такива размери, че платихме набързо, излязохме от кръчмокафенето, което всъщност е бирария, и се отправихме към близката стоянка на тахитата.

- Здравейте, към Дружба? – питам аз шофьора, а той само кимва отегчено.

Не бяхме стигнали и до Орлов мост още, когато извадих си извадих телефона и набрах номера на Митака.

- Ало. – вдига той.

- Ало, к’во пра’йш е? – отговарям, питайки аз.

- Ми е, тука съм се прибрал малко в Пазарджик да се видя с нашите.

- М-м-м. С Кучката искаме да те помолим за една голяма услуга.

- Кажи.

- Трябва да дойдеш в София и да помогнеш да направим един КУР.

- Моля?

- Ще правим фирма, която ще купува и продава гласове. Ще се казваме КУР.

- Офф, чай да видя кога имам влак…

Скоро бяхме в Дружба, а Митака вече се тъдък-тъдък-ваше във влака.