Веселин Божков

Утре имам изпит, който се води тежък. Ама яко тежък даже (ако въобще у родний факултето вирее подобна гад като тежък изпит – това ще да е). Та поради туй съм поставен в много деликатна ситуация. Хем знам, че няма да уча, хем съвестта не ми позволява да изляза да поркам биричка някъде, гледайки Германия – Англия. Някак си да останеш близо до лекциите и книгите, па макар и без да ги пипнеш, е по-лесно преглътваемо от съвестта ти, от колкото да излезеш и да пиеш на километри от тях. Близостта е важна.
И така, занимавам се с какви ли не глупости, само и само да стане 17 часа, че да почне мачът. И заради това реших пак да пиша у блого.

(Под терасата ми имаше котка, която се самозадоволявше на едно пънче. Честно! Жалко, че ме домързя да я снимам..)

Единствената глупост, за която ми хрумна да пиша е за младите, пубертетонавлизащите. Да им дам няколко съвета за това как да не изглеждат производители на аграрна продукция от градски тип. Иначе нищо против баш агропроизводителите. Да не бяха те, щях да си ям чаршафите.

За момиченца:
1. Не си цупете устничките на всяка снимка. Освен, че прилича, както великата група във фейсбук казва, на кокоши гъз, е изключително малоумно. Предполагам си мислите, че има известен сексапил в цялата работа? Може би защото, нацупвайки устнички, те застават в позиция, подходяща за поемане обекти с формата на морков? Да го еба, къв сексапил в тва да си пъхаш моркови в устето?
2. Престанете да се снимате пред огледалото. Със светкавица! Помолете мама, тати или ако ви е срам от тях, поради облеклото, грима и всичко останало, което старателно сте подготвили за снимката, помолете приятел или прятелка да ви снимат.
2.1. Дори да решите да се самоовековечите за поколенията, не го правете в банята. Само там ли имате огледала бе мама му стара? Помислете само какви неща се правят в баните, особено ако имате брат. Нима искате да се снимате на този омазан в много отношения фон?
3. Не е яко да слагаш 3 пласта грим по лицето си, когато си на 14. Не ги гледайте какичките по телевизията – на тях наистина им трябва. Освен това помислете и за горките си майки – що им хабите грима? Искате да свърши и тати да се разведе с тях? Страхотен план!
4. Освен ако не сте избрали за свое призвание да доставяте удоволствие на тираджии, не се обличайте по начин, по който заоблените нещица, от които някой ден дететео ви ще се храни, да са на брутален показ.
5. Като се надупите наистина, ама наистина не е необходимо отзад да изкачат разни отверстия и запълващото ги бельо.
6. Ако се чудите дали ви се пишка или ви се ебе – идете се изпишкайте.
7. Ако сте сигурни, че не ви се ебе – не се ебете. Дори някоя приятелка след това да ви каже, че сте привърженик на остарял, зловреден и неприемлив морал.
8. Философия от рода на „в дупето, че да си остана девствена“ е хипер малоумна. Да знаете, че обикновено реда на нещата е обратния – вагинален и после, ако решите – анален секс.
9. Уважавайте първо себе си. После се старайте да постигнете страхопочитанието на приятелките си. Дори да е хипер яко да тръгнеш с най-пропадналото момче в даскало – помислете за челюстта си. И да ви се възхищават приятелките – това няма да промени факта, че ще се храните със сламка.
10. Малко са по-грозните неща от пияно като гъз момиче. На която и да е възраст. Особено пък на вашата.

П.П. Почти бях забравил. Като се снимате в банята – защо по дяволите са ви слънчеви очила? Лампата ли е много силна, какво ли?

За момченца:
1. Всички знаем, че сте супер мускулести. Не е нужно да го демонстрирате на всяка втора снимка.
2. Общо взето това със снимките в банята, пред огледалото, за слънчевите очила и т.н. важи и за вас.
3. Никога не забравяйте, че сте първо чикиджии и после ебачи.
4. Като лъжете – лъжете по-малко. Всички сме напълно убедени, че сте набили две охрани пред дискотеката. Точно толкова сме убедени, колкото и в това, че сте на 14 и тежите 55 кила.
5. Не пикайте в банята. След това вони.
6. Не разказвайте, че сте изпили 1 литър водка докато наистина не го направите!
7. Никога не пийте 1 литър водка! Това може да смачка дори сериен алкохолик.
8. Преди да кажете на някого, че е ‘педераст’ се замислете дали не отговаряте на някое от следните изисквания:
– Бръснете си краката и ръцете.
– Носите чантичка, която препасвате около рамото си.
– Обличате се в прилепнали тениски и дънки.
– Гелосвате си косата в стил „Кристиано Бекъм“
9. Че сте супер биячи – супер биячи сте. Но никога не забравяйте, че на някого може да му писне, да ви изпляска два шамара и да ревнете, ставайки за резил пред всички.
10. Никога, ама никога не мастурбирайте в час! Върховна, дива, проста и малоумна селяния!

Надявам се да съм ви бил полезен.

Склонен съм да вярвам, че усещането за утробност ме дари със способността да класифицирам днешната младеж. Ама само тая част от младежта, лишена от възможността да уринира права (макар че съществува известна дискусия – лишена ли е или не).
Никой уважаващ себе си цървул няма да се съгласи с класификацията. Но и никой цървул не би се посвенил да напъха израстъка на т. нар. си ‘мъжество’ във вдлъбнатината на която и да е, лишена от очевидни недъзи, имаща два крака и две ръце, вагинопритежателка*. Но пък за да бъда коректен трябва изрично да упомена, че алкохолът и мен превръща нерядко в цървул.
Важно е да отбележа също така, че с настоящия пост рискувам да нанеса труднопоправима травма в отношенията си с немалка част от женското ми обкръжение. Но аз съм изключителен оптимист и вярвам, че индивидите от женското ми обкръжение, след като се идентифицират (а те неминуемо ще опитат да го направят) с една от категориите, които ще опиша по-долу, няма да се почувстват унизени, а ще сметнат истината за женствеността си просто за поредната ми простотия. И в крайна сметка ще ми простят. А аз все някой ден ще се напия. В тяхно присъствие.

По-горе употребих думата ‘младеж’. Тя обаче е точна само в един определен смисъл, а именно, че класификацията важи в най-пълна степен за девойки (каквито отдавна не са) на възраст между 17-18 и 26-27 години, че чак до 30-35 в отделни случаи (въх, пък и аз, девойки на трийсет, lol). Това е възрастта, в която едно момиче има способността да прескача на различни равнища в йерархията. След тази възраст, която настъпва при всекиго различно (нещо като менопауза) момичетата се превръщат в жени. И поради младостта ми и липсата на опит с ‘жени’ не мога да се ангажирам с адекватно мнение, камо ли класификация. Единственото, което важи в пълна сила и за тях е, че и те утробират.

Последното пояснение преди самата класификация е, че групите в нея са сформирани на базата на конкретен сбор от точки. Ще постна тук оценъчната карта:
1. Вътрешна характеристика:
– интелигентност
– поведение
– характер
– класа
– чар
2. Външна характеристика:
– естествена красота
– усещане за чистоплътност
– поддържане
Естествено всяка една подкатегория в оценъчната карта се дели на няколко подподкатегории. Напр. ‘Поддържане’ включва в себе си оценки по поддържане на фигурата, на лицето (което от своя страна се дели на съставните си части (lol) очи, вежди, уста и т.н.), на косата, на кожата и т.н. Но хайде да започвам вече, че предговорът ще излезе много по-голям от съществената част.

1. Слуз: Според тълковния речник слузта е: лигаво полутечно вещество по кожата на някои животни или растения; лигавина, слиз. Това са най-гнусните момичета. Гнусни във всяко едно отношение. Дори да имат някакви известни достойнства, гнусността на съществото им не им позволява да ги разкрият по какъвто и да било начин. Те са глупави, но самонадеяни, държат се надменно, но са жалки, цапотят се със стотици килограми грим, джвакат дъвки с широко отворени усти, препечени са от солариумите като изсъхнали фекалии на слънце. Те никога не биха осъзнали, че са слуз. Извращения. Погнуси. Мразя ги, повръщам от тях.
Но понякога е доста приятно, когато с намек или два накараш подсъзнанието им да осъзнае отвратителността на съществуването си.
Никога не ги обиждайте в прав текст. Това няма да помогне. Само ще ги направи по-слизести.

2. Джапанки Защо джапанки? Защото в джапанката си пъхаш крака, защото джапанката я носят много и различни хора, обува се бързо, сваля се още по-бързо. Докато вървиш с джапанки много лесно едната от тях може да се изхлузи. Краката ти се потят, но на теб не ти пука за джапанката, а за крака ти. С джапанките ходиш по влажните места – в кенефа, в банята. Като отидеш с джапанки на плажа ги оставяш отстрани. Те не ти трябват, докато се печеш или си във водата – трябват ти само, когато пристигаш и си тръгваш. Джапанките обикновено се изхвърлят веднага след края на лятото. Джапанките не значат нищо.
Лошото в цялата работа е, че без джапанки не можеш да вървиш по пълните с боклук и стъклария улици на крайбрежното градче. Както е и гадно да влезеш в кенефа без тях.

3. Вагинопреносители За мое най-голямо удовлетворение основният елемент, съставящ обкръжението ми от непенисови създания са именно такъв тип момичета. Нека името, което, признавам, звучи малко смущаващо, не ви подлъгва. Вагинопреносителите са наистина стойностни момичета. А колкото до името – то се обуславя от факта, че в една или няколко графи не получават критичния минимум за достигане на върховната степен в йерархията. А дори да го покриват този критичен минимум им липсва нещо, за което ще стане дума по-нататък. И в крайна сметка водещо при тях, въпреки достойнствата им, винаги е.. вагината им. Все пак вагинопреносителите са доста голяма група, която от своя страна има своя вътрешна йерархия:
– вагинопреносител с елементи на джапанкуване (ВЕД) – в поведението на този подвид се забелязват известни притеснителни факти, които по-скоро биха прилягали на една джапанка. ВЕД например може да се предлага на много хора. Или пък да не ти пука за нея до такава степен, че да си напъхаш краката, ама след като измиеш. Само в истинска джапанка крака се пъхат докато са мръсни.
- вагинопреносител среден клас (ВСК) – ‘златната среда’, дет викат някои. На пръв поглед може всичко да им е прекрасно – умни са, красиви, поддържат се. Ама все пак има едно доста остро усещане за скучновата завършеност. ВСК не могат да те докарат до състояние, в което да хленчиш, да си малък и нищожен, а в същото време малки ядрени взривове да разкъсват мисълта ти. Напротив – те са предсказуеми (не като поведение, а като усещане). Можеш да им сложиш рамка. Дори рамката да е много голяма. Дори да направят на пръв поглед най-неочакваното нещо на света – то пак ще влезе в рамката. Мисля си обаче, че ВСК са идеалните за съпружески отношения. За обич демек, не за любов. Тях човек ги уважава, вярва им. Излъчват сигурност и стабилност.
– вагинопреносител с елементи на прелестност (ВЕП) – Много опасен тип момичета. Изключително красиви, много чаровни, модни, поддържащи се. Страшно интелигентни и знаещи какво искат – а те искат всичко. Много са непредсказуеми. За секунди могат да ти завъртят главата, а ти, глупакът, да почнеш да късаш парченца от тялото си, да вадиш орган след орган и да им го поднасяш с най-благоверната и искрена усмивка на света. И накрая, като ти останат само жили и кости, те ти се усмихват, показват ти наредените в буркани на бюрото им твои органи и започват един по един да ги хвърлят през прозореца. А ти само стоиш, осъзнаваш какво става с цялата тежест на момента и се примиряваш със съдбата си. На теб ти стига, че има още няколко минутки, докато бюрото се изпразни. И в тия минутки ти ще продължиш да я гледаш – нея, проклетия, гаден вагинопреносител с елементи на прелестност.

4. Изящество Много трудно намерих дума, която да приляга на тези вълшебни създания. Допитах се до тълковен и синонимен речник и единственото, което в някаква много малка степен може да опише благоговението ми – това е ‘изящество’.
Изрично е да споменавам, че този вид (чувствам, че е недостойно да ги нарека момичета, защото ще ги принизя до някакъв скверен общ корен с другите категории) покрива критичния минимум във всяка графа. Но това не е достатъчно. Ако бяха просто обект на някаква скала, дори изпълнили я на максимум – те щяха да са в най-добрите случаи ВЕП или ВСК. Не, да имаш 6-ци по всичко далеч не значи, че си най-умният.
За да е част една девойка (не че са девойки, ама на тях им е простено) от съсловието на изяществото тя трябва да притежава своя собствена магия.
В изящните момичета човек не се влюбва. Човек се чувства недостоен, знае, че мястото му не е на Олмп, че единственото което може да направи е да се любува на приказността им.
И аз се чувствам наистина щастлив човек, поради факта, че имам честта да познавам цели три такива.
А за да ви стане малко по-ясно, драги читателю, ще ви опиша магията на всяка една от тези трите. По разбираеми прични ще ги кръстя X, Y и Z.

X: Хикс е първата, в която открих, че живее изяществото. Ако не бях срещнал великолепието й, убеден съм, че смисълът на всички вас – простосмъртните, обикновените – нямаше да се свежда до това да сте тела, прикрепени към половите си органи.
Самата Хикс е хладна по някакъв си неин, неповторим начин. Но хладината й е галещо приятна. Като привечерния хлад на жежък летен ден. Като едва доловим повей на вятъра, наситен с диви, непознати, убийствено примамливи ухания. И колкото и да се мъчиш – никога няма да разбереш от този или от някой друг свят са тези ухания.
Хикс е сдържана, но в разумни граници. Въобще има нещо много целомъдрено в нея, което те кара – щеш не щеш да се съгласяваш и вслушваш.

Y: Игрег е голяма противоположност на хикс. Игрек е като точно премерената жега на плажа. Нито прекалено силно, че да те заболи главата, нито прекалено слабо, че да те остави да заспиш. Присъствието на Игрек е много силно, където и да е. Тя е кокетка, но в разумни граници. Точно толкова – колкото да усетиш вълшебството й.

Z: Със Зет никога не съм бил толкова близък колкото с Хикс и Игрег. Нея познавам най-малко и общо взето е странно защо въобще благоговея пред нея. Може би точно, защото по никакъв начин не успях да я направя близка? Зет е някакво въплъщение на чистотата. Като капка изворна вода от някакво непокътнато от човешки ръце място. И точно като вода, колкото и усилия да правиш – не можеш да я задържиш в шепите си.

И така, сега е време да ви предложа ултимативния ‘бууст пак’ на нашата фирма: ‘Цял ден припичане под жаркостта на Игрек, утоляване на лудата жажда съз Зет и накрая спокойна вечер в беседката под хладината на Хикс.’

П.П. Що глупост изписах, бах му майката. И утре как ше ги погледна тия трите дето ги направих да изглеждат богоравни? lol

——————————
*Заб: да не се бъркат вагинопритежателка и вагинопреносителка. Всички момичета са вагинопритежаващи, но само част от тях са вагинопреносителки, т.е. такива, на които земната им мисия се свежда до пренасяне на вагината тук, там, че накрая и в родилния дом. По няколко пъти на живот.

За първи път в живота си се отказах от книга след втората прочетена страница. И не защото книгата е глупава. О, напротив, убеден съм в гениалността й и филмовата адаптация на Кубрик е доказателство за това. Отврати ме друго. Преводът на г-жа Мариана Мелнишка.
Отврат! Пълно безумие! Престъпление към романа.. Не може да се превежда така, просто не може.. Един преводач носи отговорност и пред читателя, и пред автора.
Толкова съм ядосан, че дори не знам какво да напиша. Ще си направя обаче труда да препиша първите няколко абзаца да видите за какво иде реч..

“
- И кво ще правим сега, а?
Бяхме аз, тоест Алекс, и моите трима друзя, тоест Пьотр, Джорджи и Смотания Дим, заседнали в милкбара Корова, докато си блъскахме мозъците какво да правим в тая шибана зимна вечер, дарк като в тунел и холодна, само че суха. Корова милкбар беше местечко, където сервираха молоко плюс, ама вие, братлета мои, може и да не си спомняте какви бяха тия барове, че нали напоследък нещата се чейнджат с такава скорост, та всеки бърза да забрави, пък и кой ти вече да чете газети. Там значи се пиеше стронг молоко. Нямаха лайсънс за алкохол, но законът още не ги спираше да пробутват ония новите химични гадости и да ги сипват в кравето молоко, тъй че като ги изгълташ я с vellocet или synthemesc, я с drencrom или две-три други синтетики, за петнайсет минути ти става толкова хорошо, все едно те носи сам Год и всичките му Светии и Ангели, а мозгът ти го прорязват мълнии. Или си цокаш онова режещо мляко, както му викаха тогава, и усещаш как сам се точиш за някъв дърти трик двайсет към един… Ей така се черпехме оная вечер, от която започвам сейчас май стори.
Покетите ни бяха пълни с денги, та нямаше нужда да крадваме още кеш, като фраснем някой дедик в тъмното и докато смотрим как плува в блъд, да броим плячката и да делим на четири, нито пък да прилагаме шокова терапия на някоя дърта проскубана пуйка в магазинчето й, после хо-хо-хо да се ометем с мангизите й. Защото, както се казва, кинтите не са всьо.“

Може би това всичко е направено с желанието стила на Бърджес да стане по-разбираем, по-близък до българския читател. Ама толкова ли нямаше кой да го прочете този превод преди да го отпечатат? Или всички са казали, че е пърфект? о.0

Искрено хоупвам за две неща:
1. Мариана Мелнишка да рийдне май пост и да фийлне колко съм й ядосан.
2. Онли на мен да ми се струва, че преводът е биг шит.

Бил съм на 4 или на 5 годинки. Тогава живеехме в Малко Белово, което се води квартал на гр. Белово, ама да ви кажа под сурдинка никакъв квартал не е. Баш селце си е.
В двора на къщата си гледахме всякакви животинки – кокошки, кози и ярета, прасенце, имаше по едно време и зайци. Разбира се и мисирки. Чувствам, че някои от вас може би няма да са запознати с изгледа на това животно – мисирката, та затуй ви прилагам и снимка:

И не, не се плашете. Мисирките далеч не са толкова страшни, колкото изглеждат. Те са просто глупави. Ама аз май съм по-глупав и от тях..
Малките мисирчета по Белово им казват бибета. Че кой от долната махала на Малко Белово не е чувал вечер, редом с песента на щурците, Петрана Лудата с леко истеричен, но силно грижовен глас да се кара на своите малки бибенца „Би, би, би! Би, би, бию!“
Но много се отплеснах..
Денят предполагам е бил хубав, слънчев и топъл. Дядо може би тъкмо е полял градината и краставичките и доматките са се чувствали достатъчно охладено смели за да показват средни пръсти на жаркото слънце. Всичко това обаче няма никакво значение, защото аз съм на пет и съм решил да пикая. А нима има по-добро място за пикаене от съда с вода на бибетата?
Представете си следната картина – босоного лапе е подало чучурче през оградата, зад която се намират малки, надути мисирчета и с точността на финландски снайперист през Втората световна война цели съда с водата. Тази операция, предполагам, би завършила доста леко, но за сметка на това не бих я помнил толкова дълго, ако не беше То. Едно малко, любопитно мисирче, с весели, игриви и безкрайно тъпи очички. Та този немирник беше вперил поглед в привидното на червейче мое пишле. Е, уважаеми читателю, това бибе реши да провери дали туй червейче става за ядене.
О, болка! O, плач!
И до ден днешен се будя нощем с вик, целият изпотен и не мога и не мога да изтръгна от съзнанието си образа на това демонско изчадие, на това.. това.. мисирче!

Онзи ден бяхме на изпит. А след изпита – на кръчмокафене.

Та останахме в кръчмокафенето, което всъщност е една бирария, аз, Кучката и Ангата. И Ангата с един такъв укорителен тон ни пита:

- А какво стана с вашите реклами? Няма ли да седнете най-накрая да измислите нещо!?

И се почна една полемика..

Но отворихме вестник „Класа“, а на една от вътрешните страници имаше класация за десетте най-странни партии. И Кучката казва:

- Аре си направим партия на пчеличките?

Аз, очевидно несъгласен с това „пчелички“ отговарям:

- А що не на канарчетата?

Та продължи се спорът. Един такъв – безсмислен. Абе типична атмосфера за едно кръчмокафене, което всъщност е бирария. В един момент обаче Кучката ме поглежда малко въпросително и изцепва:

- А к’во ще кажеш за фирма, която купува и продава гласове?

Ама че гений е тази наша Кучка! Идеята, както се досеща уважаемият читател, бе посрещната с бурни овации от наша страна. Ангел предложи абревиатурата да е „К.У.Р.“. Все си мисля, че го предложи уж на шега. Но като ги вързахме буквичките в думички и се получи „Купи си Управление Разумно“ всичко беше решено.

И като Ботев и Вапцаров започнахме да записваме върху една салфетка идеите, които ни хрумваха по повод КУР-а. Ентусиазмът ни стигна такива размери, че платихме набързо, излязохме от кръчмокафенето, което всъщност е бирария, и се отправихме към близката стоянка на тахитата.

- Здравейте, към Дружба? – питам аз шофьора, а той само кимва отегчено.

Не бяхме стигнали и до Орлов мост още, когато извадих си извадих телефона и набрах номера на Митака.

- Ало. – вдига той.

- Ало, к’во пра’йш е? – отговарям, питайки аз.

- Ми е, тука съм се прибрал малко в Пазарджик да се видя с нашите.

- М-м-м. С Кучката искаме да те помолим за една голяма услуга.

- Кажи.

- Трябва да дойдеш в София и да помогнеш да направим един КУР.

- Моля?

- Ще правим фирма, която ще купува и продава гласове. Ще се казваме КУР.

- Офф, чай да видя кога имам влак…

Скоро бяхме в Дружба, а Митака вече се тъдък-тъдък-ваше във влака.

Взехме си по 20 литра Ред Бул и 100 литра кола и седнахме да избистряме концепцията.

Няма да занимавам читателя повече със скучната предистория, но за сметка на това ще му покажа вече готовата продукция:

1. Брошурка (външната страна)

2.

Брошурка (вътрешна страна)

3.

Плакат

4.

Клипче

На няколко пъти си мисля, че всякакви политически анализи, особено от профан като мен, са изключително безсмислени, защото всичко извън определението „цирк“ излиза от рамките на адекватното и може да стане дори обект на присмех. Ето защо никакви анализи няма да правя, да си таковат таковата всички. Ще ви разкажа обаче как ме изментиха по ******ийски! Всъщност истината е, че аз сам се изментих, на всичкото отгоре изментих и други трима души.

Да, става дума за евроизборите вчера. Бях решил да гласувам с презумпцията, че гласувам не за някого, а против някого. Против Доган. Като гласуването ми против ДПС не включваше по никакъв начин вот за НДСВ.

Да, ама..

До мен, както и до много млади хора, достигна информацията, че Меглена Кунева, лидер на листата на НДСВ, няма да успее да влезе в европарламента. След известен размисъл реших, че тя е едно от лицата на българската политическа сцена, на които се доверявам, уважавам и харесвам. Тя е може би единственият български политик, който получи европейско признание. Въобще – публичният образ на Кунева беше почти безупречен за мен. Освен това тя е участник в миналогодишния „Медиен панаир“, организиран от факултета ми, като отзивите за нея бяха предимно положителни. „Слънчев човек“, „интелигентен“, „На всеки въпрос ще отговори, ще даде съвет“ бла – бла… 

В крайна сметка приех кандидатурата й присърце, та дори направих грешата да убедя още трима души да гласуват за нея. 

Първото разочарование дойде, когато разбрах, че от 1-2% подкрепа за НДСВ, недостатъчна за Кунева да бъде избрана, процентите скочиха до 8%. Не заради партията, а заради самата личност Кунева. Т.е. по всяка вероятност вторият от листата Антония Първанова също ще стяга куфарите за Брюксел – облажила се от популярността на Кунева. И тук говорим за някакви си 300-400 гласа разлика с кандидата на Синята коалиция. Толкова мизерна бройка гласове, че моят и този на тримата вербувани от мен гласа са от изключително значение. Аз гласувах за Кунева, не за Първанова. 

Като стана дума – ще направя кратко отклонение за да ви разкажа една история. Получавам във facebook.com „friend suggestion“ от една моя колежка да добавя сред приятелите си профилът на лицето Първанова. От разсеяност и навик видях думата „suggestion“ като „request“. Озадачен защо Първанова (или някой неин ПР) ми е отправил покана за „приятелство“ написах на бързо лично съобщение с желание да се изяснят мотивите за тази постъпка. Беше ми отговорен със „Защото желая да комуникирам с млади хора.“, което ще рече: „Щото искам да се поласкаеш, че съм те аднала в някакъв тъп сайт за „френдче“, да се изкефиш и да пуснеш бюлетинка за мен.“ А тя дори не ме беше аднала, дори човекът, който ми отговори не си направи труда да го провери. Заети хора, разбирам ги. Отврати ме лицето Първанова с това. И в крайна сметка се оказа, че й помагам да се докопа до място в Брюксел. Толкова за това първо разочарование. Сега за второто – най-важното.

Аз, глупакът прост, нито веднъж не си зададох въпроса – защо му е на действащ еврокомисар да става евродепутат? Може би съм решил, че както ще се сформира нов парламент, така ще бъдат избрани и нови комисари? И дори не си направих труда да проверя тази информация. А по очевидни причини не беше публично тръбено (така както беше тръбено за 10 млн. други простотии), че нови комисари няма да има. Демек Кунева трябва да збира между депутатстване и комисарстване. Ми то е ясно каво ще избере! Сега гледах откъс от някаква конференция – същата разправяше как хората я спирали по улиците и й казвали да остане комисар, да продължи да „защитава“ интересите на България (дали България = НДСВ за нея?) и разни подобни глупости, за които, разбира се, не беше говорено преди изборите. Ама сам съм си виновен.

И к’во излиза? 5-6% от гласувалите на изборите или 150 хил. души гласуваха не за НДСВ, а за Меглена Кунева. И тя излъга тези 150 хил. души. Подигра се с тях. 

Ще й пиша писмо, дано го прочете. Почти съм убеден, че тя си дава сметка какво е направила, но искам да го види черно на бяло. И да знае, че за мен тя вече не е никой. Обикновена лъжкиня.

А можеше да се държи достойно. Интересите на партията са над нейните интереси явно. Благодаря ви, г-жо Кунева. Желая ви приятен апетит.

Онзи ден се прибирам в Пловдив и, стоейки пред монитора, установих, че ми е мъчно за ‘говедата’ (любовно наименование на бившите ми съученици). Та врътнах един-два-три телефона и заедно с Шумара надъхахме някои от говедата за кръчмица.

Вечерта, 20:30, събираме се ние в знаменития вече „Хоремак“ и се почва едно хубаво, доволни пиене. Та пием си ние и уж всичко нормално – понапихме се, ама в реда на нещата – когато ни налегнаха спомени за абитуриентската и за последвалия я Слънчев бряг. И отдаден на спомени аз изтърсвам ни в клин, ни в ръкав:

- Аре в Бургас ве.

На говедата им трябваше малко и хоп, след петнайсет минути пътувахме дружно, пияни и весели за гарата.

Взехме една бутилка мента и две бутилки бира за допълнителна подкрепа и се качихме във влака. И тук се случва следното нещо, което, увеярявам ви, уважаеми читателю, ще ме кара и след години да се будя изпотен и изплашен посред нощ.

Данио, този всеизвестен онанист и пройдоха, незнайно откъде домъкна двама пича в нащо купе – да пием уж заедно. Единият, видимо притиснен (по-късно разбрах защо) каза, че отива да търси трева и зачезна. Другият си взе багажа, седна при нас и те така. Аз, вече доста почерпен, продължих да си наливам мента и в един момент се отрязах зверски. Адекватността ми клонеше към нула. Почувствах остра нужда да се наспя и легнах върху седалките. Момчето което се присъедини към нас легна на отсрещните седалки. В този момент моите съученици ме изоставили с непознатия и отишли в другото купе. Какво гнусно предателство! Недостойни мастурбатори са това, недостойни! Държа да запомните имената им: Данио, Шумара и Иван!

И ако се чудите в какво се състои грехът им, чуйте продължението на историята.

Час и малко след като съучениците ми излезли от купето аз се събуждам и осъзнавам как ръката на другото момче докосва моята някак си лепкаво нежно.  Бутнах я долу. След минута-две той отнова я качва и ме докосва. Допуснах, че има навика да се шири на голямо лелго и в съня си не осъзнава какво прави. Ето защо просто се завъртях на другата страна. Педерунгелчето след малко се разбуди и уж отиде до тоалетна, но съм склонен да вярвам, че това беше само повод да смени позата си. Връщайки се (и мислейки, че спя) той си събу обувките и сложи краката си от моята страна на седалката така че да се докосват до бедрата ми. Крайно погнусен и с идеята да повърна върху съучениците си излязох и отидох в тяхното купе.

Пристигнахме в Бургас в шест часа сутринта.  Бяхме бом-бок, изморени, махмурлии, мръсни, вонящи. Все пак отидохме до плажа, направихме 2-3 снимки, изядохме по една баничка. Пихме по едно кафе и айде – пак на гарата. Жив ташак майна.

Равносметката беше следната:

Пътувах 10 часа в гнусното БДЖ, а стоях 3 часа в Бургас.

За 37 часа общо спах 2 и половина. И то във влак.

Прибрах се мръсен и вонящ.

Почти ме изнасили педал.

Изводът е следният:

Повече такива тъпни няма да правя.

Веднъж Мечок Мечок отишъл в Северната гора. Там срещнал Забранената Сладострастност.

От тогава Мечок Мечок се чуди дали Забранената Сладострастност е наистина толкова забранена.

Мощно в дивия!

Сега искам да ви разкажа една много българска история, случила ми се преди няма пет-шест минути.

Слизам си аз от 204. Ама се случи така, че макар да бяхме едва 12 часа наобед слязохме достойно количество хуманоиди – към 10-15 парцала. Жилищните блоковете се намират на отсрещната страна на шосето и, съвсем логично, трябваше да го преминем. Обаче то едно задръстване, то едно чудо.. ама само в дясното платно. Чакат си хората ред да излязат на Цариградско. В лявото обаче си минават колите съвсем спокойно, нормално, с приемливата скорост за що-годе оживено място 30-40 км/ч. 

И тъй. На 7-8 метра от спирката има пешеходна пътека със светофар. Първата проява на българското беше, че половината от слезлите ги домързя да изминат това огромно разстояние и прецапаха улицата директно, без да се съобразяват с каквито и да било законови и логични норми. Признавам си – за малко и аз да се причисля към тези люде. Ама нещо в главата ми проскърца и си казах: „Ей го де е светофара!“

Отивам там, около 6-7 души сме. А той светофарът е с копче – натискаш и чакаш зеленото. Та отиде ми ти един господин до копчето, с церемониален жест, едва ли не, го натисна, погледна важно, важно към все още червения за пешеходци светофар и с бодра крачка се опъти към отсрещния тротоар. Уважемият читател знае, че след като натиснеш копченцето трябва да изчакаш поне 20-на секунди за да дойде твоят ред на преминаване. Да, ама не. Ние сме от България! Натискаш и бързаш да преминеш докато е червено. Пък и нали сме си стадо, като видяхме, че господинът потегли – айде и ние всички след него.

Но най-българското тепърва предстоеше. Една кола от лявата лента, естествено на зелено, искаше да премине, но шофьорът, горкият, беше принуден да намали доста сериозно скоростта заради нашата овча постъпка. Аз обаче, знаейки, че и той е българин като нас, се спрях по средата на шосето и му „дадох път“, демек оставих си го да мине на зелено човечеца. Една достолепна гражданка (яка, здрава и космата българка) също се спря до мен. И поглеждайки червеното за пешеходци се развика към преминалата вече другарка:

- Мимеееееее, внимавай, че тоя иска да ни сгази на червено!

Когато в крайна сметка всичките овце преминахме улицата се обърнах и погледнах светофара. В този момент той светна зелено за пешеходци и всички коли спряха за да изчакат да премине.. никой.